Има една  много древна : Императорът излязъл от своя дворец

Има една  доста антична: „ Императорът излязъл от своя замък на утринната си разходка и срещнал бедняк. Попитал го какво желае. Просякът се засмял и споделил: „ Питате по този начин, като че ли можете да извършите желанието ми! “

Императорът се обидил и споделил: „ Разбира се, аз мога да извърша твоето предпочитание. Просто кажи какво искаш. “ Просякът споделил: „ Помислете два пъти, преди да обещаете нещо “.

Просякът, несъмнено, не бил елементарен бедняк. Той бил Учител на императора в предишния му живот. И му заречен, че ще пристигна и ще се опита да го разсъни в идващия живот. „ Този живот ти го пропусна, само че аз ще дойда още веднъж. “ Но императорът не запомнил всичко; кой помни предишните си животи?

Императорът траял да упорства: „ Ще съумея да извърша всичките ти стремежи, аз съм доста всесилен император. Кое от вероятните ти стремежи смяташ, че няма да мога да извърша? „

Просякът дал отговор: „ Това е доста просто предпочитание. Виждате ли тази чаша за лепта? Можете ли да я напълните с нещо? Императорът споделил: „ Разбира се, че мога “.

Той пратил да повикат неговия везир и му наредил да изпълни чашата с пари. Везирът донесъл парите, поставил ги в чашата, само че те изчезнали. Той донесъл още пари и още веднъж напълнил чашата с тях, само че щом тя се напълнела, парите изчезвали и чашата с лепта още веднъж ставала празна.

Събрали се доста хора в близост. Постепенно цялата столица научила за това. Огромна навалица от хора се събрала, престижът на императора бил подложен под въпрос. Той споделил на своите везири: „ Дори да изгубя цялото си царство, подготвен съм за това, само че ще извърша това, което съм заречен на този бедняк! “

Диаманти, перли, изумруди и други скъпоценни камъни – всичките му съкровища били хвърлени в чашата, която като че ли била бездънна. Каквото и да слагали в нея, всичко незабавно изчезвало, преставало да съществува.

Настъпила вечерта. Хората стояли в цялостно безмълвие. Императорът най-после паднал в краката на просяка и приел провалянето си. Обръщайки се към него, той споделил: „ Ти завоюва, само че преди да си тръгнеш, задоволи любознанието ми, кажи ми от какво е направена тази чаша? “

Просякът се засмял и дал отговор: „ Тя е направена от човешкия разум. Няма никаква загадка … просто е направена от човешко предпочитание. „

Това схващане трансформира живота. Обърнете внимание на което и да е предпочитание – какъв е неговият механизъм? Първоначално има неспокойствие, огромна наслада. Усещате напредък. А когато към този момент имате кола, яхта, пари, къща, жена … внезапно всичко още веднъж става нищожно. Какво се е случило? Умът ви е дематериализирал всичко това.

Бяхте толкоз опиянени от желанието си, че забравихте за вътрешната си празнина. Желанията се сбъдват – и въодушевлението изчезва, изпарява се. И още веднъж празнотата е с вас, подготвена да ви погълне напълно. За следващ път би трябвало да създавате ново предпочитание, с цел да избегнете зеещата пропаст. Така човек минава от едно предпочитание към друго. И по този начин през целия си живот остава бедняк. Целият ви живот го потвърждава още веднъж и още веднъж – всяко едно предпочитание разочарова. Когато задачата е реализирана, е належащо ново предпочитание.

Денят, в който осъзнаете, че желанието е неосъществимо, може да се окаже повратна точка в живота ви.

Другото странствуване – това е пътешествието във вътрешността.

Движете се във вътрешността, върнете се вкъщи.

Ошо

Никога не спирайте да бъдете добър човек поради това, че има неприятни хора

„ Принципът „ око за око “ ще направи целия свят кьорав. “ В света има доста неприятни хора. И срещите с тях са неизбежни. Можем да бъдем мощни, да се молим, да медитираме…